Постинг
28.06.2013 03:37 -
Протестният импулс за самонараняване
Автор: komunisticheski
Категория: Политика
Прочетен: 2877 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 28.06.2013 03:38
Прочетен: 2877 Коментари: 2 Гласове:
6
Последна промяна: 28.06.2013 03:38
Въпреки различията между двете фази на протеста: от причината за гнева до формите на самоубийствен протест (от самозапалване зимата до елегантни потребителски бойкоти лятото), едно от нещата, които ги обединяват е омразата към политическото представителство в лицето на политическите партии. И зимата, и лятото се издигаха искания за радикална промяна на изборните правила: от въвеждане на мажоритарни избори до граждански независими листи; oт спиране на субсидиите за партиите до отзоваване на депутатите. Двата протеста издигнаха искания за отделяне на партиите от държавната хранилка, а резонът бе: “по-малко разхищения”, “по-малко корупция”. В дясното въображение всичко, което държавата харчи за обществени цели, е равносилно на корупция. Исканията този път не бяха игнорирани и правителството послуша гражданското общество.
И докато гражданското общество бори “ренегата” Сидеров, заел мястото на омразната “босфор тв” от миналогодишните екологични протести по същото време, парламентарната правна комисия днес гласува и прие спиране на субсидиите на всички извънпарламентарни партии. В интернет четем мнения като “нещата в тая държавица има вариант да потръгнат”, но в това вдъхновение няма нищо странно. То отразява антиполитическите стремежи на гражданското общество, желаещо непосредствен достъп до властта. Така управляващите успяват да постигнат три неща едновременно: да задоволят едно от централните искания на протестите от последната година; да премахнат възможността за алтернативна политика; и дори да припечелят пари от това. Този успех на гражданското общество обаче е далеч по-страшен от назначението на Пеевски. И ако последвалото сваляне на Пеевски трябва да бъде аплодирано, сегашните успехи на гражданското общество са твърде обезпокоителни. Защото, ако действително проблемът е сливането на политическото и икономическото (=”мафията”), то този ход институционализира именно това, срещу което и зимните, и летните протестиращи се бунтуваха.
Премахването на общественото финансиране за политическите партии означава, че те ще могат да разчитат единствено на бизнеса. Ако досега протестиращите се сърдеха на партиите, че обслужват “задкулисни интереси”, независимо дали е вярно или не, сега на партиите реално не се оставя друг избор, освен да се самопредлагат доброволно на едрия капитал, без значение дали искат или не. Просто няма да имат друг избор, особено ако са малка партия и членският внос е недостатъчен източник на доход.
Сходно би сработило и задоволяването на друго гражданско антиполитическо искане – “да гласуваме за личности, а не за партии”. Въвеждането на мажоритарен елемент през 2009 г. намали зависимостта на ГЕРБ от Синята коалиция и Атака, макар и пак да се нуждаеха от тяхна подкрепа. На последните избори въвеждането на “гражданските квоти” вкара хора от бизнеса директно във властта. Например, Мартин Захариев влезе в парламента чрез гражданските листи на БСП точно по този начин.
Пълното сливане на пазара с политиката е логическото продължение на антиполитическата логика на гражданските мобилизации. Когато протестното въображение не може да превъзмогне хоризонта на “повече експертност – по-малко политика” в името на борбата с химерното “задкулисие” достига до отрицанието на демокрацията и заменянето й от корпоративната технокрация. И така до новите протести срещу срастването на бизнеса и държавата.
Истерическа парезия
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Търсене
За този блог
Гласове: 347