Най-възрастният жив партизанин в България - Николай Георгиев-Шмайзера навърши 99 години

Покрай мъките и ядовете ни от съсипването на хубавата ни армия и патриотичните пориви на политици към НАТО, забравихме себе си, живота си, приятелите си... От Америка и Алианса обаче не ни забравят. Грижат се да свикваме с по-дълготрайно или постоянно "домуване".

И всички мигом забравиха, че в армията младежите ставаха мъже, че на държавата са й потребни мъже, подготвени за трудностите... И ето го сега джендърясването. Къде-къде е по-лесно! Едно друго хапче за обезмъжествяване, за израждане, за затриване...!
  Нека този мой разказ за полк. Николай Георгиев-най-възрастният в момента жив български партизанин бъде почит към патриаршеската му 99-годишнина, и като пример за достойно извървян път, свидетелство за съдбата на човека, за хъса към доброто. По памет ще цитирам другото голямо име на България за всички времена Джеки Вагенщайн-негов връстник: "Щом животът ни е даден, ще го живеем какъвто е, не ще срамим името си, където и да ни запокити..."

  Защо "Шмайзера"?

Така е известен на всички - иначе по паспорт и по кръщелно е записан като Николай Иванов Георгиев. Но Николаевци и Георгиеви сигурно са неизброими. А Шмайзера е само той. Няма по света друг. И не е много трудно за разгадаване. Преди да се уволни от военна служба в 29-и пехотен Ямболски полк като картечар, има да решава не само свои планове. Намислил е партизанския отряд да подсилва. И няма да отиде там с голи ръце. Казармата му е позната, понаучила го е на което му трябва. Договаря се с дежурния в ротата. "Вземи крайната пушка", съгласява се дневалният. "Но тя има само два патрона" - показва му той. И вместо с голи ръце, или гола пушка, взема един автомат, две нападателни гранати и около 600 патрона. По-малко не го удовлетворява.

 Нататък е една невероятна приказка!

  Успява да изнесе от ротата и да скрие оръжието. Но дежурният по полк открива липсата и полкът е вдигнат по тревога. А в най-голямата суматоха в помещението се връща редник Георгиев... гол, по гащета и налъми. Успява да заблуди всички, че е бил до тоалетната. А всъщност там се е съблякъл и е скрил дрехите си. Да се разказва и слуша е любопитно. Но да си на мястото на героя... Искат се гащи! Затова пък в партизанския отряд е посрещнат като "Радецки"! И веднага е кръстен "Шмайзера". Датата на "покръстването" е 15 юли 1944 г. С това име е доброволец в 1-ва гвардейска дружина на Сливенския полк в Отечествената война. С това име офицерства близо 25 години в армията. С това име 77 години носи партийната си книжка. Заявявам най-отговорно, че приятелят и човекът Николай Иванов Георгиев е един от стожерите на социалистическата партия, на Съюза на офицерите от запаса и на ветераните от войната в район "Оборище" в столицата.

  Ето го и потвърждението на житейското правило "Човек си идва с името!" Шмайзера е роден на 25 ноември 1922 г. Казва, че родното му място е с. Тенево, Ямболско. Само че тогава и до 1934 г. то е с. Фъндъклий, сетне става с. Тервел и от 1950 г. взима името на партизанина Кольо Тенев (Равашолата). Голямо, близо 2500 жители, хубаво село на 20-ина км от Ямбол. Такава е закваската, само дано още стои паметникът на патрона, на това селище с училище, читалище, където Николай завършва основното си образование и живее до 15-годишен.

Докато го завърта мелницата на селската неволя.

Става обущарски работник в Ямбол, завършва занаятчийско вечерно училище, а гимназия - като частен ученик. За около година и половина се завръща в Тенево. И от началото на септември 1942 г. е войник в 29-и пехотен Ямболски полк. Близо две години служи и обмисля, тегли каиша, оформя се като човек, гражданин и поданик на царщината. По същото време един друг поданик на царя, войникът от 12-и пехотен Балкански полк в Стара Загора Димитър Желев Тодоров, днешният генерал Тодоров, е "удостоен" с 15 години строг тъмничен затвор "за вярна" служба на "Величеството".

Такива са младите в ония години!

От Отечествената война Шмайзера се завръща като кавалер на орден за храброст за боевете при Драва. И пак се захваща с обущарския занаят. Но вече е и инструктор на Околийския комитет на партията в Ямбол. Става и кмет на родното си село. Докато в средата на 1947 г. е включен в група специално подбрани младежи за обучение като танкисти в новата ни армия.

И това е една тогавашна практика - най-добрите да влизат в армията.

Шмайзера е включен във втория пореден випуск на Народното военно училище "Васил Левски" в София. Това е вторият, 69-и, наречен Димитровски, випуск.
Няма как, когато говорим за онези години, да не ги сравним с днешните. Или обратното. Имаше приказка: "Всяка майка танкист не ражда!" Да въртиш с двете си ръце тази 40-тонна грамада по дерета и баири.

Имаше и войници-танкисти. Като дълг към Родината. Сега се търсят наемници. Като професия. Е, няма да се намират.

Та от началото на 1949 г. като подпоручик Шмайзера тръгва по танкистките друмища. Изкачва всички йерархически стъпала от командир на танков взвод и танкова рота до заместник-командир на танкова бригада. Думите са слаби, за да се изрази цялата тежест на дълга. Легендарни остават 13-а танкова бригада, 5-а танкова бригада... През 1952-1957 г. завършва пълния курс на Техническата военна академия. Получава изключително висока подготовка. Докато при едно поредно от безкрайните "вдигания по тревога и изнасяне към границата"... командирският танк не се преобръща!

Пада от моста в реката с купола надолу. И щръкнали нагоре вериги. Със Шмайзера в танка. Какво струпване на "късмети". С тежка лицево-челюстна травма... С усложнения, трансплантация... Операцията продължава почти 12 часа във Военната болница. Тежки митарства, продължително възстановяване... Все пак изключително здравият му дух в здраво тяло, съчетани с лекарска виртуозност, го връщат отново. Не само в живота, но и в строя.
Следват длъжности в Управление "Бойна подготовка" като помощник-началник по подготовката на танкистите. Сетне е назначен за ръководител на "Общоармейска развойна и експериментална база".

Има и такива учреждения и поделения в ония времена.

Завършва армейския си път на 25 ноември 1967 г. Ако забелязвате, това е рождената му дата - на 45-годишна възраст и след повече от 20 години боен път под знамената. За сигурната защита на България. Шмайзер,да си ни жив и здрав и устремен към своето столетие!


Днес с голямо вълнение и огромна чест връчих почетната грамота на Българския антифашистки съюз на най-възрастния жив партизанин в България - Николай Георгиев-Шмайзера, който навърши днес достолепните 99 години. Роден на 25.11.1922г. в с. Тенево Ямболско, партизанин от 6-та ВОЗ, участвал в Ямболския отряд "Смърт на фашизма" по-късно прехвърлен в Сливенския отряд "Хаджи Димитър", доброволец във Втората световна война. От името на всички български антифашисти му желая силния и борбен дух никога да не го напуска и още дълги години да бъде сред нас!

Евгений Белий