Постинг
11.10.2013 15:34 -
Филмът „Сталинград”: лични истории, лични мотивации
На 10 октомври в кината тръгна филмът „Сталинград” на режисьора Фьодор Бондарчук. Той е посветен на едно от най-трагичните и кръвопролитни събития на Втората световна война - Сталинградската битка, която пречупи хода на войната, с която започна настъплението на съветските войски, завършило с пълен разгром на хитлеристка Германия.
„Сталинград” е първият руски филм, заснет във формат IMAX 3D.
Филмът на Бондарчук не е обикновен военен екшън. Първо, той е изграден на основата на реални исторически събития. Второ, освен ефектната визуална картина в него има художествена идея, има цялостна линия.
На екрана е Сталинград, руски град на Волга. Ноември 1942 година. Страшни кръвопролитни боеве на съветската армия с хитлеристките войски. Група съветски разузнавачи удържат завзет от тях дом, в който откриват девойка - единствената оцеляла от всички жители. Нейната поява по удивителен начин обединява бойците: за едни тя става дъщеря, за други приятелка, а за някого любима. Тя олицетворява всичко, по-точно, загубените, или така и не откритите.
Режисьорът Бондарчук има своя версия на „феномена Сталинград”. Защо измъчените руски войници, които дълго време отстъпваха под натиска на германските войски, успяха да обърнат хода на войната в своя полза? Режисьорът обяснява това по следния начин:
- Войната продължаваше втора година и всеки имаше своя лична история. Да поемеш всичко това върху себе си е сложно. Но попадайки в такава ситуация, аз сигурно бих изпитвал чувство за отмъщение и мотивацията за постъпките ми би била много силна, колкото и жестоко да звучи това.
Между другото, във филма германските войници не са представени като плакатни врагове, не са карикатурни образи. Това са хора, които изпитват съмнения, срам и болка. Има дори любовна линия между германски офицер и руска красавица. Освен това, главните антагонисти във филма - съветски и германски офицери, загиват заедно, като взаимно виждат последните мигове на живота си. „Но това, разбира се, не е примирение”, е убеден Бондарчук:
- В никакъв случай не искахме да завършим филма с всеобщо прощаване, с приравняване на черното и бялото. Финалът е онова, че те се намират на едно място, това е образ на войната, но в никакъв случай не е примирение.
„Сталинград” е издигнат от Русия за престижната кинопремия „Оскар” в номинацията „най-добър филм на чужд език”.
Рита Болотская
Тагове:
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг