Днес, 15 януари, се навършват 131 години от рождението на поета-антифашист Гео Милев, безследно изчезнал преди 100 години на 15 май 1925 г. Известно е защо – авторството на поемата "Септември" и категоричната позиция на поета срещу жестоките политически репресии след убийствения атентат в църквата "Света Неделя".
 
Протестът на Гео Милев срещу кървавата разправа с първото в света антифашистко въстание – Септемврийското от 1923 г., е истинската причина за задържането на поета. Основанието е Законът за защита на държавата, приет от 21-вото Народно събрание в началото на януари 1924 г. – един от първите актове на надигащия се световен фашизъм.   

Днес десните партии у нас внасят отново репресивни закони, които противоречат на утвърдени принципи на правото.  

Останките на Гео Милев са открити десетилетия по-късно – в масов гроб край София. Разпознат е по изкуственото око. А ужасният му край – удушаване с тел, е удостоверен от показанията на ген. Иван Вълков. Същият Вълков, по чиято заповед бе нанесен удар върху съпротивата на най-интелигентната и честна част от народа ни. Хора като Вълков сега се реабилитират, за да се заличат престъпленията на българския фашизъм.  

Смъртта на Гео Милев е символ на терора и мракобесието на властимащите, на исторически период, когато поетите на България заплатиха с насилствена смърт своите идеи, борбата си за социално справедливо общество.  

Неслучайно жертвите на българския фашизъм още в тази 1925 г. стават леви интелектуалци, записали имената си в националната ни култура и свяст – Гео Милев, Йосиф Хербст, Христо Ясенов, Сергей Румянцев, Георги Шейтанов, Тодор Страшимиров, Васил Карагьозов, Иван Манев, Александър Боримечков, Никола Ганев, Ана Маймункова, Жеко Димитров, Димитър Грънчаров, Христо Косовски, Темелко Ненков, Николай Петрин и много, много други. През 1924-та до началото на 1925 г. изчезва не политически, а физически групата на комунистите в Народното събрание – те, както и почти всички леви земеделци, са избити.  

На 9 май отбелязахме 80-годишнината от Деня на победата, края на империята на немския нацизъм. Много български граждани се поклониха пред подвига на милионите жертви, дали живота си за свободата на човечеството. Отдадоха почит на знайните и незнайни воини от Съветската армия и българската антифашистка съпротива, извоювали свободата на Европа и света. Но българският парламент не призна делото и приноса на българските антифашисти в тази война.   

Днес трябва да сведем глави пред паметта на Гео Милев, който в първите потънали в мрак години на надигащия се фашизъм, защити хуманизма и човешкото достойнство. Гео Милев и хилядите жертви на режима през кървавата 1925 г. са категорично доказателство за природата на българския фашизъм, чиято жестокост и престъпна същност е съизмерима с жестокостта и престъпната същност на италианския фашизъм и немския нацизъм.   

Въпросът на Гео Милев "Прекрасно, но що е отечество?" и днес е актуален. Актуален е в ситуацията на рисковете от терор и война. На икономическа и социална безперспективност за много наши сънародници. На крайна бедност и отчаяние. На разделение между облагодетелствани и аутсайдери, между богоизбрани и забравени от Бога.  

Отговорът на този въпрос зависи от нас – от нашата воля да пресечем омразата, да застанем срещу социалните несправедливости и да защитим интересите на България. Това изисква друга мотивация и състояние на духа, които липсват на днешната политика, изисква дълбока промяна и искрена кауза за съвременните поколения. Кауза, която извира от сърцето и съвестта, от чувството за справедливост и национална общност.  

"По небесните мостове
високи без край с въжета и лостове
ще снемем блажения рай
долу
върху печалния
в кърви обляния
земен шар.
Всичко писано от философи, поети –
ще се сбъдне!
– Без бог! без господар!
Септември ще бъде май..."