Комунистически блог :: НИКОДИМ /Следсептемврийска балада/

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

23.09.2013 01:42 - НИКОДИМ /Следсептемврийска балада/ – Крум Кюлявков

Автор: komunisticheski Категория: Поезия

Прочетен: 5507 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 23.09.2013 01:42

НИКОДИМ
/Следсептемврийска балада/

Никодим си няма стряха, Никодим си няма дом – всичко в пепел преобърна септемврийският погром. В пепел – майка, първо либе и невръстни три деца, в пепел – все отбор другари, в пепел – родните места.
Безсърдечен вятър шиба разпокъсано сърце. Безсърдечен враг погреба родно, хубаво селце. Край селото – черна угар – спят безсмъртни мъртъвци; там, след бой жесток в горите, паднаха безчет момци.
Но над пустите полета, още пълни с топъл дим, често чуват се копита на невидим ескадрон; нощем тук прелита септемвриец Никодим – яхнал силен, непокорен, непокорен черен кон.
Бягат птици, бягат сенки, мерне се запустен дом, искри скачат изпод коня, изпод коня вихрогон; гриви веят се широко и в очите грее плам, – като вятър септемврийски Никодим е тук и там.
Недогонват го куршуми, недоглежда вража сган. Пее вятър, пеят друми, Никодим е тук и там. Пее вятър, пеят друми, Пее скърбен майчин стон, – по села, поля и ниви вихром скача черен кон.
Път овчарите му дават, хляб – орачи и слуги, стават с меч в ръка и тръгват пак разбитите тълпи. Стават с меч в ръка и тръгват пак безчетни синове – сякаш плискат се морета, сякаш пеят лесове.
И в селата страх и ужас. И в селата радост грей. Едни – гузните – се крият, друг в Балкана знаме вей. И над къщите разкошни на предател и на враг се извиха дни тревожни, дни на ужас и на страх.
Рано порти се затварят, рано пада нощен мрак. Над полята светлосини трепва огнелик байрак, трепва сянка край реката, сепва се сънлив покой, лай разцепва тишината и се вдигне страшен вой...
После всичко пак замира, стихват стреснати села. Ропот-тропот на копита глъхне в пустите поля. Ропот-тропот на копита глъхне някъде далеч и разлива звънка песен, – звънка песен, – кървав меч
И над угарите черни пак се носи боен вик, и препускат в мрачината кон до коня, щик до щик... И над угарите черни, още пълни с топъл дим, литнал вее свойта чета септемвриец Никодим

Крум Кюлявков, 1929

Стоян Венев, "Септемврийски нощи", 1962г.