„На 17 март капитан Динев се свързал по телефона с командира на втора ловна дружина със седалище в Брацигово и доложил, че работата в Батак с арестуваните е приключена. В списъка за „пускане в разход” са седем души.

Към полунощ на 17 срещу 18 март силно трополене по стълбището и коридорите на столарското училище изплашило арестуваните. В стаята нахълтали пет-шест жандармеристи и висок с черно лице агент, който крещял:

– Балинов, Тоско Ганев, Петър Янев. Обличайте се!

С непосилна болка се прощавали мълчаливо с другарите си. Трендафил извадил писалката си и я подал на младежа до него:

– Вземи!... Човек трябва да остави нещо за спомен... То се знае – името си. Това е, което ще остане от човека, това е знакът, че е живял на този свят. Всъщност това е огромно наследство.

От другата стая излезли Илия Янев, Тодор Чаушев, Димитър Клинчев и Иван Зафирков. Гъделев, хищникът, проявил жест – разрешил на стария ветерен Петър Янев да се сбогува със сина си Димитър. Отвели ги в прогимназията, откъдето ги натоварили на камион за местността Цигов чарк.

Тодор Георгиев Тодоров бившият взводен командир на първа рота във Втора ловна дружина пред Народния съд разказва:

– При разстрела на Тодор Чаушев, Трендафил Балинов, Илия Д. Янев, Димитър Клинчев, Тоско Ганев, Иван Зафирков и Петър Янев на 18 март 1944 към 3 часа полунощ, двайсет войници и Тодор Тодоров и Христо Гъделев ги доубиват, агентите и войниците почнаха да събуват обувките на убитите, както и дрехите и ценности като часовници и портфейли... Между разстреляните ятаци разстреляхме и Илия Янев, който беше малолетен.”

***