На 5 ноември 1957 г., на Хълма на освободителите в Пловдив тържествено е открит паметникът на Съветската армия, познат на поколения българи като Альоша – символ, който десетилетия наред доминира над панорамата на града. Автори на монумента са архитектите Борис Марков, Петър Цветанов, Асен Марангозов и скулпторите Васил Радославов, Любомир Далчев, Тодор Босилков и Александър Занков. Фигурата е изработена от гранит, висока 10,5 метра, а целият паметник достига 15 метра. Издигнат е между 1954 и 1957 г. върху Бунарджика – хълм, наричан още Хълм на освободителите. Паметникът изобразява изправен съветски войник с автомат „Шпагин“, насочен надолу – символ на настъпилия мир. На постамента е поставен надписът: „Слава на непобедимата съветска армия – освободителка.“ От върха се открива една от най-красивите гледки към Пловдив – градът се разстила като на длан. В миналото алеята към паметника е била любимо място за разходка и за влюбените двойки.

През 1962 г. съветският композитор Едуард Колмановски посещава Пловдив и, вдъхновен от монумента, заедно с поета Константин Ваншенкин създава песента „Стоит над горою Алёша“ – песен, превърнала се в легенда и обичана и в България, и в Русия.

Истинският човек зад каменния лик на Альоша е Алексей Скурлатов – войник от Трети Украински фронт, участвал в освобождението на България през 1944 г. Роден в село Налобиха, Алтайски край, Скурлатов служи като свързочник и лично участва в прокарването на телефонната линия между София и Пловдив. Именно неговата осанка, синеоки черти и войнишка осанка впечатляват скулптора Васил Радославов, който го увековечава в скица. По-късно пловдивчанинът Методи Витанов, служил в същата рота, започва да нарича статуята „Альоша“ – и името остава завинаги. Десетилетия по-късно – през 1981 г. – самоличността на прототипа е разкрита, а Алексей Скурлатов е поканен в Пловдив. Той вижда каменния си образ и е удостоен със званието почетен гражданин на Пловдив. Умира през 2013 г., на 92-годишна възраст.

От върха на Бунарджика Альоша продължава да гледа към Пловдив – свидетел на времето, спомен за историята и памет за хората, които вярваха в идеалите си.

 България помни!