Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2016 20:21 - Какво се случва, когато вземеш Айн Ранд насериозно
Автор: komunisticheski Категория: Политика   
Прочетен: 735 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 28.02.2016 20:51

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Реалността зад неограничения от регулации „личен интерес“

image

Денис Къминс, Evonomics – The Next Evolution of Economics

“Айн Ранд е моят герой”, ми казва поредният студент. “Нейните творби ме освободиха. Научих се да разчитам единствено и само на себе.”
Когато погледна към прясно избръснатото младежко лице срещу мен, започвам да се чудя защо популярността на Айн Ранд сред днешната младеж продължава да расте. Тридесет години след смъртта й, книгите й продължават да се продават в хиляди екземпляри и са се утроили след кризата от 2008 г. Сред нейните привърженици са влиятелни звезди като Брад Пит и Ева Мендеш, както и говорителят на долната камара Пол Раян и републиканския кандидат за президент Тед Круз.
Ядро на философията на Ранд е, че нерегулираният личен интерес е добър, а алтруизмът – разрушителен. Това, според нея, е в сърцевината на човешката природа. Главният принцип, по който всеки трябва да живее. В “Капитализъм: Непознатият идеал”, Ранд представя идеите си така:
Колективизмът е племенна черта на първичните диваци, които не са могли да помислят за личните си права, вярвали са, че племето е висш, всемогъщ господар, че притежава живота на своите членове и че може да ги хвърля в жертва, когато си пожелае.

По тази логика, религиозният и политическият контрол, които ограничават индивидите в преследване на личния интерес, трябва да бъдат премахнати. (Важно е да се спомене, че началната секс-сцена между главните герои в книгата й „Изворът” е изнасилване, при което жената се „съпротивлява като животно”.)
В т.нар. рационална философия на Ранд – „обективизмът”, се съдържа елементарен недостатък.  И това e фактът, че хората имат склонност да си сътрудничат и да се грижат един за друг, както е отбелязано от множество антрополози, изучавали ранните ловци. Тези „просоциални тенденции” са проблем за Ранд, защото такова поведение се разминава с „естествения” личен интерес и не би трябвало да съществува. Тя успява да реши своето противоречие като твърди, че хората са родени като табула раза – с празно съзнание, празна страница, а просоциалните тенденции, особено алтруизма, са „болести”, наложени върху нас от обществото, коварни лъжи, които ни карат да предадем биологичната си същност. Например, в нейния дневник от 9 май 1934 г., Ранд размишлява така:
Например когато говорим за социалните инстинкти – има ли значение, дали те са съществували в ранните диваци? Да предположим, че хората са се родили социални същества (макар това да е под въпрос) — означава ли, че трябва да останем такива? Ако човек е започнал като социално животно — не е ли целият прогрес насочен към това да го направи отделна личност? Не е ли това единственият възможен прогрес? Ако хората са най-великите животни, следващата стъпка не е ли индивидът?

Главният герой на най-популярната й новела – „Атлас сви рамене”, е изобразен като „царя на видовете”: Джон Голт е безмилостен индустриален лидер, който се бори със задушаващите регулации на държавата, които му пречат да прави търговия и да реализира печалба. В революционен опит, той и други индустриални лидери затварят фабриките си и поставят световната икономика на колене. Тяхното послание е: “Нуждаете се от нас повече отколкото ние от вас.”
За много от читателите на Айн Ранд тази философия на екстремно преследване на личната изгода изглежда като идеализирана версия на американските идеали: свобода от тиранията, усилен труд и индивидуализъм. Един по-добър свят е гарантиран, ако хората просто бъдат оставени да преследват своите интереси, без да се интересуват как това влияе на другите. В крайна сметка, това е което и другите трябва да правят.
Но какво се случва, ако хората се придържат към философския принцип на Ранд, наречен „обективизъм”? Какво става, ако си позволим да бъдем заслепени да преследваме единствено и само собствения си интерес?
Голяма част от модерната икономическа теория се базира именно на тези принципи. Рационалният индивид е само този индивид, който преследва своите лични интереси. Пазарът е съвкупността от всички тези индивиди. Няма място за приказки за справедливост. В скорошно интервю Дейвид Бленчфлауър, професор от Дартмут и бивш служител на Английската централна банка, се смя на глас на въпроса: „А това справедливо ли е?”
“Икономиката няма нищо общо със справедливостта”, каза той. “Няма да навлизам в тази тема.”
Икономисти намират за притеснителен, но същевременно и за интересен, факта, че според повечето експерименти поведението на хората никак не съответства на теорията за рационалния избор. Оказва се, че ние сме значително по-склонни да си сътрудничим и да се доверяваме един на друг, отколкото се предполага на теория и реагираме гневно, когато други се държат твърде егоистично.  Всъщност дори на цената на това да бъдат санкционирани впоследствие, мнозина са готови да накажат тези, които заобикалят правилата за справедлива икономическа размяна.
Пример от бизнеса
През 2008 г., изпълнителният директор на Сиърс Еди Лампърт решава да преструктурира компанията, следвайки принципите на Айн Ранд. Разкъса я на повече от 30 подразделения, всяка със своя собствен мениджмънт, индивидуални печалби и загуби. Идеята е да се стимулира конкуренцията между отделните единици, което според Лампърт щяло да доведе до по-високи печалби за компанията. Вместо това обаче, според репортера от Блуумбърг Мина Кимс, се случва следното:
Като отявлен привърженик на свободния, нерегулиран пазар и като фен на Айн Ранд, Лампърт създава този модел, защото очаква, че невидимата ръка на пазара ще доведе до по-добри резултати. Ако лидерите на единиците трябва да действат рационално и егоистично, те ще ръководят отделите си възможно най-ефективно, което ще подобри цялостното представяне на компанията. Вместо това обаче подразделенията се обърнали едно срещу друго – от което двете известни марки Сиърс и Кмарт в крайна сметка пострадали. Интервютата с повече от 40 бивши висши мениджъри в компанията показват един бизнес, който е страдал от хронични и брутални вътрешни войни между отделите в  борба за ограничените ресурси на фирмата.

Една по-ясна картина на цялото фиаско е обрисувана от Лин Парамур в статия от 2013 г.:
Нещата излязоха извън контрол. Мениджърите започнаха да пречат на работата на другите отдели, защото знаеха, че бонусите им зависят от представянето на собственото им подразделение. Затова се съсредоточиха единствено върху собствените си отдели и не се интересуваха от вредите, които това нанася върху цялата марка „Сиърс“. Kenmore, подразделение за продажби, дори започна да продава продуктите на други компании в магазините си и да ги поставя на по-видно място, отколкото собствените продукти на компанията „Сиърс“. Стига се до там, че отделите започват да се борят един с друг за мястото в рекламните брошури на компанията… Производствените структури дори решават да не предлагат повече намаления на стоките си –  практика наложена преди с цел да бъдат привлечени повече дългосрочни клиенти в магазините на компанията.
„Сиърс” се превръща в ужасно място за работа, изпълнено с разпри и викове. Служителите, фокусирани изключително върху това да изкарат пари за своя собствен отдел, спират да чувстват каквато и да е лоялност към компанията или да се чувстват свързани с нейното оцеляване.

Всички знаем края на тази история: акциите на „Сиърс“ се сринаха и компанията е пред банкрут. Изводът от историята, според „Парамур“:
Това, което Лампърт не успя да осъзнае, е, че хората имат естествена склонност да работят за общото благо на дадена организация или общност. Те искат да си сътрудничат и са по-продуктивни, когато имат общи цели. Ако им отнемете всичко това, вие ще създадете компания, която накрая ще се саморазруши.  
Пример от Хондурас
През 2009 г., в Хондурас се извършва държавен преврат, когато армията прогонва президента Мануел Зелая по заповед на върховния съд. Това, което последва, е накратко обобщено от хондураския адвокат Оскар Круз:
Превратът от 2009 г. даде пълна свобода на действие на мощните групи в страната. Осигури им възможността да управляват всичко. Те започнаха да реформират Конституцията и много закони, като ги превърнаха в инструмент за натрупване на още по-голямо богатство.

Като част от този процес, правителството на Хондурас прие закон, с който създаде автономни зони за свободна търговия, които се управляват от корпорациите, вместо от правителството. Какви бяха последиците? Писателят Едуин Лингар описва своята ваканция в Хондурас през 2015 г., която го е превърнала от фен в противник на Айн Ранд:
Най-добрият пример за либертарианство в действие са стотиците мъже, жени и деца, които стоят около пътя в цял Хондурас. Правителството не поправя пътищата, затова тези отчаяни предприемачи пълнят дупките с пръст и отпадъци. След това застават до закърпените дупки и молят за дребни подаяния благодарните мотористи. Това е мокрият сън на иновациите в частния сектор на либертарианците.

Лингар продължава с условията на живот:
Тук има два вида квартали – безкрайни гета и квартали на средната класа, където всяка къща е крепост. В Сан Педро Сула, повечето къщи са обградени с високи каменни стени, на върха на които се намира мрежа или електрическа ограда. Докато преминавах през тези подобни на замъци крепости, си мислех, колко добре подготвен ще бъде този град, ако настъпи зомби апокалипсис (бел. ред нашествие на живи мъртъвци).

Без колективна дейност огромните инфраструктурни проекти, като строене на пътища и тяхната поправка, замират. Един от жителите посочва място „отредено за ново летище, което по план би трябвало да е най-голямото в Централна Америка, ако можеше да бъде построено, но частният сектор няма достатъчен интерес към него“.
Посещението до местната пицария писателят описва по следния начин:
Влезнахме в затворения комплекс. Покрай нас премина мъж с къси панталони, около кръста на който съвсем безгрижно се развяваше пистолет. Добре дошли в либертарианския рай на Айн Ранд, където голямата ви пица с пеперони идва с въоръжена охрана, за да не бъдете нападнати и ограбени. Това е неизбежен резултат от липсата на регулации и властването единствено на личния интерес.
Въпреки това привържениците на Айн Ранд все още твърдят, че личният интерес е водещ принцип на американския начин на живот и че държавната намеса унищожава индивидуализма и свободната търговия. Човек би се зачудил дали същите хора биха защитавали идеята да се премахнат съдиите от спортните събития. Как ли биха изглеждали спортове като футбол, ръгби или бойните изкуства, ако човек премахне досадните регламенти и рефери, които само спъват конкуренцията и представянето на отделните участници?
Може би ще погледнем на темата от друг ъгъл, ако се запитаме защо от всички човекоподобни досега, нашият вид е единствения, който е успял да се запази на планетата, въпреки многообразието на човекоподобни видове в миналото. Едно от обясненията може да бъде, че ние сме били по-умни, по-безмилостни и по-конкурентоспособни от останалите видове. Но антропологическата археология ни показва друга история. 
Нашето оцеляване като вид е зависело от кооперацията между отделните индивиди,
а хората се отличават именно в този аспект. Вместо да пазят своите знания, умения и вещи за себе си,  ранните човешки същества са ги разменяли безвъзмездно между различните културни групи.
Ако хората се държат по начин, който противоречи на теорията за рационалния избор, те не са глупаци. По този начин всъщност дават на изследователите пореден пример за съжителството в общества, което е позволило на нашия вид да оцелява и да живее добре. И в миналото, и днес.



Гласувай:
3
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: komunisticheski
Категория: Политика
Прочетен: 355703
Постинги: 122
Коментари: 249
Гласове: 226
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031