Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2012 17:28 - ЗАЩО СОЦИАЛИЗЪМ? – от Алберт Айнщайн
Автор: komunisticheski Категория: Политика   
Прочетен: 4615 Коментари: 7 Гласове:
4

Последна промяна: 12.10.2012 00:27

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Статията на световноизвестния учен-физик и прогресивен общественик Алберт Айнщайн “Защо социализъм?” излиза през 1949 год. – времето, когато в периода след Втората световна война се обособява открито реакционната линия на империализма на САЩ към световно господство. Това са годините на мракобесието на “макартизма” и на ожесточени преследвания на политически сили и дейци с прогресивна социалистическа насоченост практически във всички страни на капитала. Именно в такава обстановка се появява и приложеният тук материал на големия учен, който – с помощта на свой стил и аргументи – доказва наложителността от социализъм като жизненоважна, необходима основа за оцеляването и прогресивното развитие на човечеството.


ЗАЩО СОЦИАЛИЗЪМ?
Алберт Айнщайн (1949 год.)

Струва ли си да се изказва за социализма човек, който не е специалист по икономически и социални въпроси? Поради редица причини смятам, че отговорът на този въпрос е “Да, струва си!”

Нека отначало да разгледаме този въпрос от гледна точка на научното знание. На пръв поглед може и да изглежда, че между астрономията и икономиката, например, няма съществени методологически различия. И в астрономията, и в икономиката учените се стремят да открият общите закони за определена група явления, за да разберат по-ясно връзката между тях. Но фактически такива методологически различия съществуват. Откриването на общи закони в областта на икономиката се затруднява от обстоятелството, че наблюдаваните икономически явления са обект на въздействието на много фактори. Поради тази причина оценката на всяко едно от тях е много трудна.

Освен това добре известно е, че опитът, насъбран от началото на т.н. цивилизован период от човешката история беше в значителна степен ограничен и подложен на влиянието на причини, нямащи нищо общо с икономиката по същество. Например, повечето велики държави се появяват на бял свят в резултат на завоевания. Народите завоеватели се обявяваха юридически и икономически за управляващи класи на завоюваната страна. Те присвояваха за себе си монополното право на владение на земята и избираха управляващи и жреци само от своите хора. А те – благодарение на контрола над образованието, концентриран в ръцете им - осигуряваха запазването на класовото разделение във времето и създаваха система от ценности, която оформяше поведението на хората в обществото, в повечето случаи без те да разберат това.

Тази историческа традиция остава в сила и днес. Никъде все още не сме преодолели онова, което социологът Торстен Веблен нарече “хищническа фаза” на човешкото развитие. Наличните днес факти произхождат от нея, а законите, които можем да изведем от тези факти, са неприложими към други фази. Но тъй като целта на социализма е точно преодоляването на тази хищническа фаза на човешкото развитие заради следващата, по-висока степен на развитие, то днешната икономическа наука не е способна да изясни характерните особености на бъдещото социалистическо общество.

Социализмът е насочен към определена социално-етична цел. Науката пък, в нейното частно разбиране, не е способна да създава цели. Нещо повече – самата тя не е в състояние и да ги възпитава у човека. В най-добрият случай науката може да предостави средствата за достигане на определена цел. Самите цели обаче се пораждат у хора с високи етични идеали. И ако тези цели не са мъртвородени, а притежават жизнена сила, то те се приемат и осъществяват от онези маси хора, които полусъзнателно определят бавната еволюция на обществото.

Ето защо когато става въпрос за проблеми, касаещи човека, трябва да внимаваме да не преувеличаваме значението на точната наука и частнонаучните методи. И не следва да се смята, че само експертите имат право да изказват мнения по явленията, влияещи на обществото.

В наше време все повече са гласове, които твърдят, че човешкото общество се намира в състояние на криза и няма стабилност. Характерно за една такава ситуация е, че хората изпитват безразличие или дори враждебност към групите, към които принадлежат, били те големи или малки.

Неотдавна, например, разговарях с един наистина умен и благоразположен човек относно проблема за опасността от избухването на нова война. Отбелязах, че този път тя може да представлява реална опасност за самото съществуване на човечеството и споделих мнението, че за избягването й ще е необходима мобилизацията на всички народи е съществуването на съответна международна организация, посветена на тази цел*. За мое голямо учудване реакцията на събеседника ми на всичко това беше: “А защо, всъщност, Вас така силно Ви тревожи възможността за изчезването на човешката раса?”

В условията на ядрения монопол и все още съществуващото превъзходство на САЩ в тази област, дори изказването на подобен род разсъждения е било оценявано като проява на “нелоялност”, “предалтелсдтво на националните интереси” и съпричастност към “международна комунистическа конспирация. – Доп. пр.

Убеден съм, че преди сто години едва ли някой би бил в състояние да изкаже подобно нещо. Това може да бъде сторено само от човек, който е изгубил всякаква надежда да изгради в себе си някаква система на вътрешна уравновесеност и баланс. От такава мъчителна самотност и изолация в наше време страдат толкова много хора, че е редно да се запитаме: “А къде, всъщност, е причината за подобно положение и какъв може да бъде изходът от него?”

Колкото и трудни да изглеждат отговорите на подобен вид въпроси, според мен те следва да бъдат търсени в самата сложна и противоречива природа на човека. По същността си той е едно колкото стремящо към самота, толкова и социално, реализиращо се в общество от себеподобни, същество. В своята самотност човекът се старае да осигури защита на самия себе си и на възможността за съществуване на най-близките му хора, да удовлетворява собствените си желания и да развива дадените му по рождение способности.

Като социално същество пък той търси любовта и признанието на останалите хора. Стреми се да споделя техните радости и удоволствия, скърби или нещастия, полага усилия да направи нещо за подобряването на живота им.

Наличието именно на тези два вида разнородни, а често – дори и противоречащи си стремежи и склонности, определят, в крайна сметка, специфични и особен характер на природата на човека. Конкретните измерения и колебания на различните съотношения между тях пък определят както степента на личното вътрешно равновесие и устойчивост, която той може да постигне, така и величината на личния му принос за общото благополучие и развитие на цялото общество.

Не е изключена вероятността голяма част от тези два основни типа подбудителни сили и стремежи на човешката природа и различните комбинации и съотношения между тях да се определят и предават по наследство. Личностното изграждане на човека обаче в решителна степен се оформя преди всичко под въздействието на непосредственото обкръжение, в което той расте и се развива. По този начин съществуващата структура на обществото и традициите му посредством оценките си, които дават на една или друга разновидност на човешкото поведение, най-съществено въздействат и определят както окончателния му облик, така и по-нататъшното му функциониране и развитие.

За отделния човек абстрактното понятие “общество” означава преди всичко сумата от преките и косвените му отношения както към непосредствените съвременници, така и към хората от отминалите поколения. Всеки човек поотделно има определени склонности и способности да чувства и усеща, да желае, мисли и работи.

Във физическото си, умствено и емоционално съществуване обаче той дотолкова е зависим от обществото, че вън от него практически не е възможно нито да разберем, нито дори да размишляваме за човека. Именно чрез обществото и посредством него човек получава необходимата му храна, дрехи, жилище, инструменти за труда си. Вътре в обществото се развиват и придобиват смисъла си и езикът, формите на мислене и по-голямата част от съдържанието им. Нещо повече, самият живот на човека се появява и става възможен благодарение на труда, приноса и постиженията на много милиони други хора както днес, така и в миналото. В своята съвкупност, в края на краищата, те и представляват онова, което се крие зад иначе толкова кратката дума “общество”.

Поради това става очевидно, че с течение на времето зависимостта на човека от обществото е придобила характера и силата почти на природен фактор, който не може нито да бъде отменен, нито омаловажен. На пръв поглед се получава нещо, твърде много наподобяващо живота на мравките и пчелите.

Докато при тях обаче жизнените процеси в огромна степен са предопределени и се управляват от твърдо установени наследствени инстинкти, типовете социално поведение и взаимоотношенията между хората са изключително разнообразни и подлежат на значителни изменения.

Такива човешки качества като наличието на памет, способността за общуване чрез речта и за създаването на множество и нови комбинации от вече известните му и достъпни условия и факти, са дали възможност на човечеството да развива и такива форми на жизнена дейност, които не са продиктувани просто от непосредствената биологическа необходимост. Те намират израз в разнообразните традиции, обществени институти и организации, в литературата, научните и инженерни постижения, в произведенията на изкуството.

Всичко това дава ключ към разбиране на начините, посредством които човек в определена степен – с помощта на съзнателните си мисли и желания – е в състояние да оказва въздействие върху своя живот чрез поведението и действията си.

В момента на раждането си човек наследява определена своя БИОЛОГИЧЕСКА КОНСТРУКЦИЯ, свойства и възможности. Те са резултати и следствия на природните подбудителни сили, присъщи на човешкия род, и като такива в общи линии си остават фиксирани и практически неизменни. Заедно с тях обаче в процеса на живота си човек придобива и определена КУЛТУРНА КОНСТРУКЦИЯ, качества, свойства и възможности. Той ги получава и развива в хода на общуването си, а така също и в резултат на множество други влияние и въздействия. Тези свойства и качества, тази КУЛТУРНА КОНСТРУКЦИЯ, от една страна, в много по-голяма степен подлежат на промени и изменения, а от в друга – решително влияят и определят процесите и характера на взаимоотношенията между човека и обществото.

Резултатите от сравнителните изследвания на съвременните открития в областта на т.н. “примитивни култури” убедително показват, че видовете СОЦИАЛНО ПОВЕДЕНИЕ при хората могат да имат изключително разнообразие, като при това те в огромна степен зависят от доминиращия в дадено общество тип културен модел на вътрешна организация. Именно върху това се градят и надеждите на онези, които се стремят към облекчаването и подобряването на съдбата на човека.

Хората и човечеството не са ограничени по силата на самата си биологическа конструкция и природа на взаимно унищожение. Не са и БЕЗВЪЗВРАТНО ИЗОСТАВЕНИ на произвола на някаква жестока и безмилостна СЪДБА, чийто корени се намират в същността на самите човешки същества.

Преди да си зададем обаче въпроса как следва да се пристъпи към изменението на човешкото общество и култура така, че животът да започне да носи повече удовлетворение, трябва да си даваме преди всичко сметка за съществуването и на определени типове условия, които просто не подлежат на съществена промяна.

Както вече отбелязахме, сред тях е и самата БИОЛОГИЧЕСКА ПРИРОДА на човека. На фона на много по-поддаващия се на изменения облик на обществото, тя в общи линии не подлежи на резки и забележими изменения. Също така очевидно трудно може да се очаква промяна в динамичния ход на технологическите и демографски процеси, оформили се през последните столетия.

Нарастващата концентрация на населението, чието съществуване във все по-голяма степен зависи от обема и качеството на все по-голям брой и все по-разнообразни стоки, прави абсолютно необходими както наличието на една изключителна степен на разделението на труда, така и на числено увеличаващ се и все по-високо централизиран апарат по управлението и реализацията на производство.

Все по-трудни в сравнение с миналото стават и ще стават възможностите за САМОДОСТАТЪЧНОТО съществуване на отделни, ограничени по численост групи хора. Не би било преувеличение, ако се каже, че процесите на производството и потреблението още днес превръщат планетата и населението й практически в една общност, в нещо ЦЯЛО. Под въздействието на всички тези фактори днес човекът – повече от когато и да било преди – чувства обвързаността и зависимостта си от обществото. Той усеща обаче тази зависимост не като благо или някаква органическа връзка, не като сила, която му служи и го защитава, а по-скоро като ЗАПЛАХА за собствените му естествени права или даже за самото му икономическо и физическо съществуване.

При това положение на все по-нарастваща зависимост на човека от обществото все повече се засилват и заложените в природата му ЕГОИСТИЧНИ ИНСТИНКТИ. В същото време отслабват, а и направо ДЕГРАДИРАТ другите СОЦИАЛНИ подбуди и склонности на човешката същност, изразяващи стремежите към по-голяма степен на общуване.

Тази деградация и ОБЩА и обхваща практически всички слоеве на съществуващото общество, независимо от какви негови “пластове” и “сектори” се намират те. Като стават във все по-голяма степен жертви и “затворници” на собствения си егоизъм, хората започват да се чувстват все по-застрашени и да губят чувството за простите радости на живота.

След като обрисувахме по този начин основното съдържание на ДНЕШНАТА КРИЗА НА ОБЩЕСТВОТО, сега можем да изложим и мнението си относно това, какъв би могъл да бъде изходът от нея. Накратко, след като човек е изгубил усещането за смисъла на живота вследствие на разкъсани или обезсмислени за него връзки с обществото, то единственият начин да го придобие отново е като засили обществените подбуди в себе си и възстанови ПЪЛНОТО СЪДЪРЖАНИЕ на тези връзки.

С други думи, вместо да се опитва безуспешно да се крие и бяга от обществото, което за него все повече придобива измеренията на ГНЕТЯЩОТО ГО ЗЛО, той би следвало да намери начини да засили още повече връзките си с човешката общност с цел да промени както тях, така и самата нея.

Източникът на злото, което представляват за човека днешните обществени връзки, според мен е ИКОНОМИЧЕСКАТА АНАРХИЯ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКАТА ОБЩЕСТВО. Онова, което наблюдаваме в него днес, е как членовете на така или иначе СЪЩЕСТВУВАЩОТО ОГРОМНО ПРОИЗВОДСТВЕНО СЪДРУЖЕСТВО всячески се стремят да се лишават взаимно от резултатите и плодовете на колективния си труд. Особено важно при това е, че въпросният процес се извършва не само и не толкова посредством фактора на грубата сила, колкото вследствие на постоянното действие на правила, установени и закрепени от съществуващия законов ред.

Според него всички необходими производствени мощности за производството както на стоки за потребление, така и на средства за разширено възпроизводство, могат да бъдат – и на практика са - преди всичко ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ НА ОТДЕЛНИ ЛИЦА. За да опростя изложението си, ще наричам “работници” всички, които не са собственици на средства за производство, макар и напълно да съзнавам, че при подобна класификация ще бъдат допуснати и редица неточности.

Собствениците на средства за производство имат възможността да КУПУВАТ работната сила на работника. Като привежда в движение средствата за производство, работникът създава нова продукция, която СЪЩО става собственост на капиталиста.

Най-същественото в този процес е измерването в действителната им стойност и съотношение между онова, което работникът произвежда, и онова, което му се плаща за това. Тъй като при сега съществуващия ред трудовите договори са “свободни”, то получаваното от работника НЕ СЕ РАВНЯВА на действителната стойност на произведената от него продукция, а се определя от МИНИМАЛНИТЕ НУЖДИ на живота му, от една страна, и съотношението между потребностите на капиталиста от работна сила и общия брой на работниците, конкуриращи се помежду си за предлаганите от него работни места – от друга.

Онова, което е особено важно да се разбере дотук е, че ДОРИ НА ТЕОРИЯ и съгласно съществуващия “правов ред” работната заплата на работника НЕ СЕ ОПРЕДЕЛЯ от стойността на произведеното от него.

Присъща за частния капитал тенденция е той все повече да се концентрира в ръцете на все по-малко хора. Тази тенденция е свързана както с конкуренцията между капиталистите, така и с чисто техническите особености на развитието на производствените мощности, изискванията на задълбочаващото се разделение на труда и възникването на тази основа на все по-големи производствени единици, които изместват и заместват множеството по-малки.

Вследствие на всички тези процеси в условията на капитализма се оформя една КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ОЛИГАРХИЯ. Чудовищната й власт става толкова голяма, че практически не може да бъде ограничена с действащите понастоящем средства и механизми, които сме свикнали да наричаме демократически.

Това е така, тъй като в съвременните западни демократични общества членовете на законодателните органи се избират чрез механизмите на политическите партии. Те пък се намират под влиянието на частните капиталисти, от които в основни линии се и финансират. По този начин капиталистите на практика застават между масата избиратели (електората) и законодателната сфера, която – според демократичните принципи – би следвало да изразява и обслужва техните интереси. В резултат на всичко това народните избраници на практика все по-малко защитават интересите на непривилегированите слоеве от населението.

Освен това, при съществуващите днес условия частните капиталисти неизбежно пряко или косвено държат под контрола си и основните източници за информация като пресата, радиото, образованието и пр. По този начин за отделния гражданин е извънредно трудно - а в повечето случаи и практически невъзможно – да си направи някакви обективни изводи и разумно да използва политическите си права.

Всичко това става вследствие на системата на капиталистическата организация на икономиката и обществото, основаваща се на частната собственост върху средствата за производство и на онова, което се нарича “свободен договор” за труда, тоест, за продажбата на труда на работниците на капиталиста.

(Разбира се, следва да се има предвид, че в живота горната формула обикновено не съществува в “лабораторно чист” вид. Интересите на капиталистите в определени случаи диктуват възникването на различни комбинации между тях и държавата, която те също контролират. В резултат на дълги, ожесточени политически борби на работниците пък на някои от тях им се удава да отвоюват известни подобрения на трудовите договори за определени категории трудещи се.)

Независимо от съществуването на различни вариации и отклонения, изказаният по-горе ОБЩ ПРИНЦИП на организацията на капиталистическата икономика и общество в общи линии действат обаче навсякъде.

Преки последствия от него са:

  • Превръщането на печалбата в основна цел на производствения процес - а не задоволяването на реалните нужди на потреблението.

  • Изчезването на каквито и да било гаранции, че всеки, който желае да се труди, може да намери въобще каквато и да било работа. Нещо повече, почти винаги съществува и съзнателно се поддържа висока численост на една истинска АРМИЯ ОТ БЕЗРАБОТНИ, чиято функция е да поддържа чувството на една постоянна несигурност сред работниците и страх пред опасността да изгубят и те работното си място.

  • Наличието на многобройни маси безработни и ниското заплащане на труда на много от работниците пък, от своя страна, допълнително стеснява границите на пазара за реализиране на произвежданите стоки. Вследствие на това намаляват обемите и разнообразието на редица артикули, касаещи непосредственото потребление на широки слоеве от населението. Възниква парадоксална, на пръв поглед, ситуация на явна преситеност и излишества от определени видове стоки – от една страна, и недостиг или практическа недостъпност на редица други, имащи най-често жизнено важно значение за големи маси от хора – от друга. Това, заедно с постоянно действащият основен стремеж за извличане на максимално високи печалби на всяка цена и с все по-ожесточаващата се конкуренция между отделните капиталисти, поражда неравномерности и нестабилност в процесите на натрупването и използването на капитала. Вследствие на това възникват тежки депресионни явления на икономически кризи.

  • Вместо да бъде средство за все по-голямо облекчаване труда на хората, техническият прогрес пък се превръща предимно в източник и оправдание за повишаване на безработицата.

  • Следствия на неограничената конкуренция са не само чудовищните неоправдани разхищения на човешки труд и природни ресурси, но и все по-явната изкривяване на общественото съзнание и самото възприемане на обществото от страна на отделната личност. За всичко това стана вече дума и по-горе.

Именно това ИЗКРИВЯВАНЕ И ОБЕДНЯВАНЕ на човешката личност аз възприемам като НАЙ-ГОЛЯМОТО ЗЛО НА КАПИТАЛИЗМА. То не само е просмукано в цялата наша система, но посредством образованието се разпространява и върху следващите поколения. Всички те още от най-ранна възраст се приучават към стремежа за конкуренция, а като първостепенен момент в подготовката им за бъдещата кариера и живот се внушава чувството на преклонение пред успешното трупане на пари.

Аз съм убеден, че съществува САМО ЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ за избавяне от всички тези ужасни злини. Това е създаването на социалистическа икономика и съответстваща на нея образователна система, насочена изключително към постигане на ОБЩЕСТВЕНИ ЦЕЛИ. Средствата за производство в такъв вид икономика принадлежат на цялото общество и се използват от него по план.

Основният механизъм за установяването и функционирането на такова състояние на обществото е икономика, основана на СИСТЕМА ЗА ЕДИННО СТОПАНСКО ПЛАНИРАНЕ. Посредством плановата икономика производството се регулира и поставя в съответствие с потребностите на обществото. Необходимите количества труд се разпределят между всички негови членове, способни да се трудят. По този начин реално се гарантира правото на живот на всеки мъж, жена или дете.

Заедно с това се създават основи за пълноценно развитие на всички дадени от природата заложби и способности на отделния човек. За разлика от ширещите в днешното капиталистическо общество прослава на властта и личния успех, основна цел на образованието при социализма е да възпитава у човек чувство за отговорност не само за себе си, но и за другите.

Социализмът, разбира се, не се изчерпва само с установяване на система, основана на ПЛАНОВА ИКОНОМИКА. Заедно с това пред него стоят за разрешаване редица изключително сложни и исторически уникални по своите мащаби, дълбочина и характер проблеми. Сред тях е, например, така и нерешената от никое от досега съществуващите общества задача за продуктивния и перспективен баланс между обективно все повече разширяващите се и стремящи се към централизация производствени, управленчески и организационно-политически процеси на днешната цивилизация и възможностите за максимално свободен и активен принос и статус в тях на отделната човешка личност. Как да бъдат защитени правата на отделния човек и заедно с това – да се изграждат механизми и възможности и за максимално ефикасното функциониране в полза на обществото на обективно съществуващия управленческо-бюрократичен апарат?

Всичко това са сложни въпроси, но дори само поставянето им придобива изключително важно значение днес, в преходното време, в което живеем. И тъй като в него фактически е наложена една мощна ЗАБРАНА върху свободното обсъждане на каквито и да било въпроси, имащи отношение към социализма, считам, че публикуването на изложените тук мисли, ще се окаже изключително важно обществено дело.
Допълнение от преводача:
Показателно е, че Айнщайн стига до всичките тези заключения, след като е прекарал живота си в условията на капитализма и отлично познава всички негови прояви и особености.

На фона на тези мисли на човека, считан за най-великия физик на съвременната епоха, още по-силно проличава истинската стойност на недоразумението Сахаров, който професионално също е физик. Израснал, отгледан и получил възможно най-добри условия за пълна реализация от социализма, към края на живота си именно той стана символ на най-яростни усилия за неговото злепоставяне и разрушаване. В книгата си “Американо-израелският тероризъм. (Кой и какво заповядва да се говори и върши в съвременния свят)”, издадена през 2003 год. в поредицата “Съвременна световна антибуржоазна мисъл” от издателство “Гилея” в Москва известният съвременен изследовател Израел Шамир – като анализира изказванията и съчиненията, излезли под негово име през този период на живота му, обрисува същността и начина на мислене на Сахаров по следния начин: “… беден, слаб, банален и плосък човек” (стр. 163).

Лишени от каквато и да била що-годе убедителна фактологическа и логическа аргументация са неговите тогавашни яростни нападки против социализма. Всъщност, съдбата на Сахаров към края на живота му е показателна най-вече за това до каква степен НАРКОЗАТА и НЕПОСРЕДСТВЕНИЯ КОНТРОЛ на империализма, капитализма и ционизма е в състояние да обезличи и принизи чувството за мисъл дори у един професионален учен.  



Гласувай:
4
0


Вълнообразно


1. анонимен - Социализмът е единственният изход ...
11.10.2012 19:00
Социализмът е единственният изход за човечеството. Идва времето когато дилемата ще бъде - социализъм или хаос.
цитирай
2. анонимен - По негово време социализма беше "победил" само в една страна !
11.10.2012 21:27
След войната той "победи" в Източна Европа и скоро показа скудоумието на тази утопична и спираща развитието на човечеството идея.
Ако сега Айнщайн беше жив, щеше просто само да се изхрачи !
цитирай
3. komunisticheski - сине плюнчин
12.10.2012 00:03
Щеше да ти се изхрачи в лицето.
цитирай
4. miuenski - Човека не е познавал милионерите от ...
12.10.2012 15:47
Човека не е познавал милионерите от тройната коалиция!
цитирай
5. анонимен - komunisticheski - слаба ракия си !
12.10.2012 16:54
Не можеш да измислиш и напишеш нещо от себе си, а като теле копипействаш глупаво :)
цитирай
6. komunisticheski - eгати ритарда
12.10.2012 17:10
Искаш да измисля какво е казал Айнщайн ли бе, дебил, хаха
цитирай
7. shtaparov - Социализмът неслучайно е бил лю...
10.11.2012 00:17
Социализмът неслучайно е бил любима система на вулгарния и безпардонен циник,псевдоучения Айнщайн- той много добре е знаел,че неговите традиционно комплексирани роднини са измислили тази система за заблуда и подвеждане на народите,целейки да им сложат партийни юзди,да ги покварят и да ги вкарат във всякакви грехове и ереси,след което да ги превърнат в послушна аморфна амебообразна маса,с която да се гаврят винаги когато пожелаят! Но сметките им,както всички сметки на лъжливи античовешки грабители и поробители отново ще излезнат сметки без кръчмар,понеже потиснатите от гнета им народи отново ще надигнат глави и ще ги смажат под тежестта на справедливия си гняв!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: komunisticheski
Категория: Политика
Прочетен: 455530
Постинги: 140
Коментари: 260
Гласове: 238
Календар
«  Януари, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031