Асен Халачев – човекът, застанал начело на съпротивляващите се срещу фашизма работници и селяни

След потушаване на Войнишкото въстание през 1918 г. и края на Първата световна война страната изпада в дълбока, социална, политическа и икономическа криза. Правителството предприема масови арести на участниците във въстанието. Създаденото ново правителство от Ал. Стамболийски през февруари 1923 г. се оказва неспособно да се справи с намеренията на заговорниците.  Управлението на Земеделския съюз е съборено на 9 юни с преврат. В България се установява фашистка диктатура. В тези драматични дни плевенският адвокат Асен Халачев застава начело на съпротивляващите се работници и селяни в района на града и пада в борбата.

Асен Халачев е роден в многолюдно семейство на 28 декември 1889 г. в Плевен. Баща му Илия е занаятчия. Още като ученик, той се запознава с идеите на социализма и това определя насоките на бъдещата му ориентация и обществена дейност. След като завършва пети клас, по волята на баща си Асен остава да работи с него като помощник в строителния занаят. Това не удовлетворява будния и любознателен ученик и той сам отива да учи във Враца, където завършва шести и седми клас. Осми клас записва в Априловската гимназия в Габрово и успешно я завършва. По това време просветната дейност в индустриалния град е добре развита. С помощта на своя хазяин, текстилен работник, младият Асен попада в клуба на тесните социалисти и започва редовно да го посещава. Става член на кръжоците. Напуска Габрово и на следващата година учителства в с. Кулина вода, Плевенско. Тук денем учи децата, а нощем ограмотява селяните, чете им книги, разяснява им различни политически въпроси, свързани с положението в страната, показва им как да облагородяват дръвчетата, как да отглеждат по-доходни култури като тютюн, лозя, организира вечеринки, на които се изнасят пиеси, като режисьор и артист организира ученически хор, използван при откриването на тържествата и вечеринките. Тук се жени за своя колежка – учителката Ваня. Изучава френски език, мечтата му да продължи образованието си в чужбина се сбъдва и той се записва за студент в Женевския университет. Поради оскъдните финансови средства следването му в чужбина е свързано с преодоляването на големи трудности и лишения. Попада в средите на руските революционери емигранти. Завършил образованието си, Халачев се завръща в родината и става стажант в адвокатската кантора на Тодор Луканов, а по-късно открива самостоятелна кантора. Едновременно с това младият адвокат изнася различни беседи в клуба на партията по различни въпроси, свързани с икономиката, философията, организацията на партийната дейност и борбата срещу широките социалисти, които преди началото на Първата световна война в Плевен са имали „надмощие сред учителските и интелигентските среди“.

Когато през 1915 г. България е въвлечена в Първата световна война още през септември Халачев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери, която поради голямата нужда от офицери завършва в съкратени срокове през 1916 г. със званието подпоручик. За разлика от другите свои колеги офицери, той се свързва с войниците тесни социалисти и чрез тях разпространява по фронта „Работнически вестник“ и позиви против войната. По време на съдебния процес срещу няколко войници, напуснали позицията без заповед на дружинния командир, подсъдимите не смеят да обвинят командира си, който преди тях напуснал командирското си място. Тогава Асен Халачев като опитен адвокат доказва вината на командира на дружината и защитава войниците. В резултат съдът е принуден да оправдае подсъдимите, но подпоручик Халачев става неудобен в дружината и и е изпратен в щурмова дружина. Не след дълго следва пробивът при Добро поле. На фронта се разнася вестта за войнишкото въстание, за Радомирската република, за разгрома на въстаниците и жестоката разправа на въстаниците, дръзнали да потърсят сметка на виновниците за националната катастрофа. Идва времето, когато Земеделският съюз печели изборите и Александър Стамболийски съставя самостоятелно правителство, извършило редица стопански и социални реформи. Конфликтът между земеделци и тесни социалисти, вътрешните разногласия в Земеделския съюз на фона на големите загуби от войната, почти напълно разрушеното народно стопанство, намалената работна ръка активизират реакционните сили. Липсата на ефективни мерки за преодоляване на кризата се отразяват неблагоприятно и върху живота на дребните чиновници, работниците и бедните селяни. В страната се вихрят спекулата и черната борса на забогателите по време на войната търговци. В резултат народното недоволство нараства и в края и в края на 1919 г. избухва транспортната стачка.

Кметът и болшинството от общинските съветници в Плевен, между които и Асен Халачев, са комунисти. Местните власти в периода на своето съществуване (1919-1921 г.) предприемат сериозни мерки, борейки се срещу глада, бедността, скъпотията и безотговорната дейност на буржоазията в града. Когато на 5 май 1921 г. Общинският съвет подлага на обсъждане бюджета на управляващите на Плевен, представителите на буржоазните партии застават остро срещу предложените в бюджета „мерки за подобряване на материалното положение на трудещите се“. Асен Халачев смело и аргументирано защитава бюджета, който се приема от мнозинството съветници. След общинските избори през 1922 г. властта отново е в ръцете на комуната в Плевен. Асен Халачев заема ръководна роля в Плевен и окръга. Той изцяло подчинява своята дейност в служба на народа. Често в адвокатската си практика защитава безплатно някой подсъдим беден работник или селянин, отделя от личните си средства, за да помогне на свои другари и техните семейства. Когато в Плевен достига вестта за извършения преврат на 9 юни 1923 г., Асен Халачев се намира на младежко събрание в централния клуб на партията „Георги Кирков“. Никой от присъстващите активисти не смее да каже онова, което ги вълнува относно подготовката за очакваното въстание. Макар че се съобразява с факта, че няма никакво сведение за становището на София, пред другарите си, той обосновава необходимостта от вдигане  на въстание на работниците и селяните от града и околията, насочено срещу новата натрапила се власт и „да се установи работническо-селска власт“. В Плевен има подготвени скривалища, набавено е оръжие, има връзки на комитета с привърженици и в казармата. Набързо до вечерта се избира оперативен център, начело с Асен Халачев и помощници Иван Зонков и Христо Градинаров, определен е часът и сигналът с биенето на камбаните На 11 юни 1923 г. камбаните на катедралата „Св. Никола“ оповестяват началото на въстанието, което вече се е разгоряло из града. На позициите излизат „земеделци и стотици безпартийни“ плевенчани. Формират се „шумни женски групи, искащи оръжие“. Следват сражения между въстаниците и войската, водена от фашизирани офицери. Въстаниците завземат целия град с изключение на казармата. Поради непредпазливост са арестувани ръководителите на въстанието А. Халачев, Ив. Зонков и Христо Градинаров. Въпреки че Халачев е задържан, „планът на действията във всеки район е отишъл до местоназначението си“. Съгласно него се предвиждало „десетте хиляди въстанали селяни да настъпят към града, да се съединят с въстаналите работници“ и да се водят сериозни боеве при историческата Гривица, Биволаре, Долна Митрополия, Дисевица и Брестовец. Но планът е осуетен, следствие съобщението на един от ръководителите Васил Табачки, че „има нареждане на ЦК на партията въстанието да спре“. След нареждането за неутралитет от София лично от Тодор Луканов, правителствените войскови части вземат надмощие и сломяват въстанието в Плевен.

За по-голяма убедителност в съобщението за неутралитет е добавено, че и „Халачев е съгласен с прекратяване на въстанието“. Следват арести от страна на „черноблокарите“. Арестувани са ръководителите на въстанието и са хвърлени в затвора на казармата Ив. Зонков, Хр. Градинаров и стотици други въстаници, които са подложени на „инквизиции и неописуеми страдания“. Между арестуваните в отделна стая е и Асен Халачев, изтезаван в затвора на казармата и превърнaт още в първите дни в „жив труп“. Липсват свидетели за последните дни и часове на полумъртвия Асен, жертвал се в името на победата и благополучието на народа. Палачите се плашат от името и авторитета на пролетарския водач и „инсценират убийството му“. Съобщава се, че вечерта на 26 юни 1923 г. към 10 часа началникът на гарнизона повиква един от убийците, на ръст колкото Халачев. Облечен в дрехите на Асен Халачев извиканият е убит „при опит за бягство“. На следващия ден трупът е откаран с каруца и хвърлен във водите на река Вит край с. Рибен. Няколко дни по късно той е намерен от селяни, които го разпознават  и „погребват под една върба“. Официалната дата на неговото убийство е 25 юни 1923 г.

Така на Христова възраст, едва навършил 33 години, завършва живота на един предан на своя изстрадал народ обществен деец, посветил се на щастието на бедните селяни и работници, жертвайки се в името на тяхната свобода и благополучие. Признателното потомство от родния Плевен и от други градове на страната е увековечило паметта му, именувайки на негово име улици, детски градини, автобусни спирки и др.