„Аз съм се венчал за България. Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо и да свети като слънце в сърцето ни. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини… Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България. Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България, с руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българин!“

На 20 декември 1943 г. извършва своя подвиг капитан Димитър Списаревски – първата българска жива торпила, въздушният камикадзе спасител на София. Той загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран по време на бомбардировките над София през Втората световна война.

Кап. Списаревски е бил истински български патриот, който не се е кланял на никоя велика сила – българофил. Ето пример за това от неговия живот:

През 1943 г. е изпратен да усвоява тактиката на въздушен бой на германските летци. В Германия, в изтребителната школа край Верньойхен, където се обучава заедно с другарите си, (тогавашният) подпоручик Списаревски набива един германски летец-капитан (и още пет души около него), който си позволил на публично място да обижда България и нейните летци, като ги нарича „балкански туземци“. На другия ден, вместо да го откомандирова, началникът на школата поздравява пред строя българския офицер за патриотичната постъпка, а битият е изпратен на фронта.

Подвигът на Списаревски накратко:

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи Б-24, наречени кой знае защо ,,Либърейтър" (Освободител) се насочва да бомбардира за пореден път София, за да я ,,освободи" хората от живота им. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски сваля един бомбардировач, но след това мунициите му привършват, а самолетът му е засегнат на няколко места. Тогава, виждайки, че няма друг начин да бъде полезен, той избира да се вреже във водача на групата либърейтъри. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява се само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. А от другата страна на селото пада поразеният бомбардировач.

За свалянето на един 4-моторен бомбардировач са му признати три въздушни победи.
"Абе ще се блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая свещена земя и да я поръси с бомби!". Това е мисъл на капитан Димитър Списаревски.

Подвигът на Димитър Списаревски е признат и от съветския военен комендант на София, който казва за него: ,,Он не враг, он погиб для Родины! Он ваш герой!“ (Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!)".

Но днес пред американското посолство в София гордо стърчи паметник на американските пилоти, варварски бомбардирали цивилните жители на един мирен град...

Подвигът и личността на Списаревски не трябва да се забравят, защото са пример за достоен живот!

 

Сатанистите подменят всичко в живота ни с фалшиво- който предаде Истината, ще бъде благословен и за следващия живот. Това е наш дълг.

Никой не набива списаревски

осветлението е изгасено, начупена е посуда и е направен протокол за това

нещо повече - самия Списаревски е бит от македонец в България

наистина герой, но и мит