Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.08.2013 18:32 - Бузлуджанският конгрес
Автор: komunisticheski Категория: История   
Прочетен: 1178 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 02.08.2013 18:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
През 80-те години на XIX век в България се организират първите работнически стачки. По това време чрез Димитър Благоев (Дядото) и неговото списание „Съвременний показател“ започват да проникват социалистическите идеи в страната. Под влиянието на социалистическата пропаганда през 1890 и началото на 1891 година в България се образуват първите социалистически дружества. Първата стъпка в историческото развитие на Партията в България представлява конгресът на Бузлуджа през 1891 година, когато се поставят основите на Българската социалдемократическа партия. Тя се създава и израства в борбата срещу дребнобуржоазните възгледи, влиянието на народничеството и опортюнизма в социалистическото движение. Най-тежкият удар на народничеството нанася Димитър Благоев с книгата си „Що е социализъм и има ли почва у нас?“ В нея той доказва, че България вече е тръгнала по пътя на капитализма и следователно за социализмът има почва, и той може да бъде изграден.

Бузлуджанският конгрес е учредителното събрание на Българската социалдемократическа партия (БСДП), състояло се на 2 август 1891 (20 юли – стар стил) под връх Бузлуджа в Стара планина по инициатива на Димитър Благоев. Участие вземат около 20 представители на социалистическите дружинки от Търново, Габрово, Дряново, Сливен, Казанлък, Стара Загора и други селища.
Бузлуджанският конгрес бележи края на началния етап в развитието на социалистическото движение в България и началото на организирана партийна дейност за съединяване насоциализма с работническото движение. БСДП приема марксизма за своя идеология.
От 3 до 5 май 1891 год. в Търново се провежда конференция под ръководството на Димитър Благоев, на която присъстват представители от Търново (Димитър Благоев, Никола Хр. Габровски и Драгомир Герганов), Дряново (Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев и Панайот Венков), Габрово (един представител), Севлиево (Сава Мутафов) и Казанлък (Константин Бозвелиев). Главният въпрос на тази конференция е бил: Трябва ли да се излезе открито пред народа като социалдемократическа партия и какъв да бъде нейният характер. Представителите от Севлиево и Казанлък се обявяват против откритото излизане на партията, като се мотивират, че това щяло да засили терора над социалистите, което пък от своя страна щяло да навреди на бъдещето на социалистическото движение в България. Болшинството обаче решава, че трябва да се организира партия, и че тя трябва да е работническа и легитимна.
Решено било още, да се свика през същата 1891 год. на 20 юли (2 август) конгрес и да се положат основите на партията.
Събранието се провежда тайно, защото режимът на Стефан Стамболов силно ограничава свободата на сдружаване в България. Връх Бузлуджа и времето, в което се провежда конгреса, са избрани, защото на същото място и по същото време традиционно се провеждат масови чествания на годишнината от гибелта на четата на Хаджи Димитър. Така малката група социалисти остава незабелязана от властите и успява безпрепятствено за проведе събранието си.
Събранието приема програма и устав на Българска социалдемократическа партия. В програмата, съставена по типа на програмите на Френската и Белгийската работнически партии са изложени основните учения на марксизма. Констатира се, че България е тръгнала по пътя на капитализма и че българските социалисти трябва да се обединят в политическа партия, която да подготви работниците за бъдещия "социалистически преврат", да ги организира и просвещава. В програмата са били формулирани исканията за пълна политическа свобода, всеобщо избирателно право, самоуправление на общините, изработване на работническо законодателство и др. Освен това, уставът на БСДП утвърждава децентрализирана структура на партията и автономия на отделните дружинки. Въпросът за членството се разглежда в общи рамки.
БСДП прокламира и постигането на социално и политическо равенство на жената като своя неотменна задача, като неделима част от класовата борба срещу буржоазния строй.
За ръководен орган на партията е избран Общ съвет на БСДП със седалище Търново. Взема се решение да се издава седмичен орган на БСДП и серия брошури – "Българска социалдемократическа библиотека", чийто първи номер да бъде книгата на Димитър Благоев "Що е социализъм и има ли почва у нас?", а за социалистическа пропаганда да се използва редактираното от Янко Сакъзов списание "Ден".
Така се появява първата пролетарска партия в България, с което се слага край на един стихиен етап в живота на българското социалистическо движение и се открива нов – на неговото организирано развитие. И което е най-важното – социалистическото движение се поставя на маркситки основи.
Учредяването на БСДП представлява венец, с който се увенчават мечтите и стремежите, най-близката на Димитър Благоев цел, към която той тръгва още щом се завръща в България.
По думите на Благоев Бузлуджанския конгрес „ ...може да се нарече Първи учредителен социалистически конгрес, който даде първата конституция, първия организационен устав на българското социалистическо движение и определи характера и задачите му”.



Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: komunisticheski
Категория: Политика
Прочетен: 355742
Постинги: 122
Коментари: 249
Гласове: 226
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031