Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2013 23:02 - ЕДИНЕН ФРОНТ ИЛИ КЛАСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО – Георги Димитров
Автор: komunisticheski Категория: История   
Прочетен: 3306 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 01.07.2013 00:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Днес, 30 юни, се навършват 131 години от рождението на един от най-великите синове на българската работническа класа – Георги Димитров. По този повод пуликуваме статията му „Единен фронт или класово сътрудничество”, актуална и в сегашното време.
  image
ЕДИНЕН ФРОНТ ИЛИ КЛАСОВО СЪТРУДНИЧЕСТВО
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ
Познатите идеолози и апостоли на класовото сътрудничество между пролетариата и буржоазията у нас след преживените поражения и горчиви разочарования в миналото днес тържествуват и с чуство на рядко самодоволство искат  да представят пред света, че комунистическото предложение за единния фронт на труда потвърждавало правотата тъкмо на тактиката на класовото сътрудничество и дори било от естество да покрие всички извършени от тях пакости спрямо интересите на трудещите се маси, благодарение на тяхното общоделствуване с буржоазните партии.   Едно напразно и твърде прибързано тържество на повърхностни политици, които очевидно нищо ново не са научили от живота и нищо от своето старо любимо общоделство не са забравили!   Ясно е, че заключенията на господата в случая почиват върху недопустимото смесване и отъждествяване на труда с тактиката на класовото сътрудничество.   Не може да има обаче по-голямо заблуждение от  това, нито по-грубо извратяване на идеята за единен фронт, защото – трябва веднага да подчертаем това – единният фронт и класовото сътрудничество не само не са тъждествени работи, но и, наопаки, те се явяват две тактики дълбоко противоположни, съвършено несъвместими и взаимно изключващи се една друга.
И наистина единният фронт на труда представлява от себе си съвместна работа и борба на трудещите се маси и техните политически партии и икономически организации за определени, конкретни искания и цели, осъществяването на които е възможно само чрез борба против буржоазията, капитализма и техните партии, а не в каквото и да е сътрудничество с тях.
  Класовото сътрудничество пък, или тъй нареченото у нас общоделство, в най-добрата си даже форма не е нищо друго освен подчиняване нуждите и интересите на трудещите се маси на класовите интереси и цели и на класовата политика на буржоазията срещу временни и дребни компенсации на известни партии, групи или дори  само отделни лица.   Единният фронт на труда има за задача да  обедини усилията на пролетариата и всички други  трудещи се маси, групи и елементи в днешното капиталистическо общество в защита на техните еднакви в даден момент жизнени интереси и права против капиталистическата  буржоазия и нейната реакция, докато класовото сътрудничество дезорганизира трудещите се маси, разстройва техните партии и организации, улеснява буржоазията в нейните експлоататорски и потиснически планове и подпомага клаясовото и владичество над огромното трудещо се народно мнозинство.   Единният фронт на труда се създава в името на една конкретна платформа за обезпечаване хляба, живота, правата, свободите и бъдещето на трудещия се народ, а класовото сътрудничество води към използването на масите като разменна монета, за постигането чужди тям интереси и цели.   Единният фронт на труда освобождава широките народни маси от политическото влияние и зависимост на капиталистическата буржоазия, води към пълното изолиране на капитала и неговите партии и с това разчистя пътя за окончателното освобождение на труда от игото на капитализма.   Класовото сътрудничество обаче подчинява трудещите се маси на капиталистическата буржоазия, затвърдява нейните класови позиции, спасява я от критическото положение, в което се намира в дадения момент поради недоволството на народното мнозинство, за да може тя след това с толкова повече сили и по-голяма  бруталност да продължи своята политика на експлоатация, грабеж и потисничество.   Класовото сътрудничество означава при всички условия фактически продаване срещу „паница леща” жизнените интереси, самостоятелността на пролетариата и малоимотните градски и селски маси за целите на буржоазията и капитализма.   Както в другите страни, така и у нас практиката на класовото сътрудничество неопровержимо показва, че коалиционните правителства на буржоазните партии със Социалдемократическата партия или други дребнобържоазни партии са винаги временни правителства за защита и спасение на буржоазията от застрашаващите я в дадения момент народни движения.   Самата буржоазия навсякъде тъкмо така е гледала и гледа на социалистическата тактика на класовото сътрудничество и към нея прибягва само тогава и дотолкова, когато и доколкото се намира натясно и има нужда да отклони и парализира народните движения, насочени против нейното класово владичество.   Успее ли веднъж да мине трудностите и опастностите, да стъпи отново здраво на краката си, буржоазията веднага се отказва от сътрудничеството на Социалдемократическата партия и след като си е изтъкала платното, цъвършено безцеремонно ритва непотребното и вече кросно.   Примерите в това отношение, чужди и наши, са тъй многобройни и тъй всеизвестни, че няма никаква нужда тук да ги разглеждаме.   Предлаганият от Комунистическата партия единен фронт на труда, прочее, се явява пълно отрицание на тактиката на класово сътрудничество, тъй упорито практикувано от Социалдемократическата партия, и няма абсолютно нищо общо с изборните компромиси, нито с правителствените коалиции на буржоазните партии и Социалдемократическата партия. Нещо повече, първото условие за осъществяване на единния фронт на Комунистическата партия с другите работнически или дребностопански селски партии и организации е, щото последните да скъсат връзките си с буржоазията и нейните партии, да се откажат от сътрудничеството си с тях.   В основата на единния фронт на труда лежи не идеята за класовото сътрудничество с буржоазията, а непримиримостта на трудещите се маси към капиталистическата буржоазия и към капитализма, в която непримиримост тия маси се намират във всекидневния си живот по всички големи въпроси за хляб, облекло и жилище, за данъци и репарации, за политически права и свободи, за мир или война.   И затова единният фронт на труда не само не е в противоречие с непримиримата класова борба между труда и капитала, но всъщност се явява само една от формите на проявление на тая борба при дадените условия.   Единен фронт на труда против капитала и неговите партии, а не класово сътрудничество с буржоазията – това е днес върховното повеление на момента и на жизнените интереси на трудещите се маси! И тъкмо за осъществяването на тоя единен фронт първото и неизбежно условие е – решителното отхвърляне на тактиката на класовото сътрудничество с буржоазията и разкъсване правителствената коалиция с Демократическия сговор и Националлибералната партия.   Ония, които това не могат или не биха желали да разберат и не биха имали сметка да възприемат, няма съмнение, ще си останат противници на единния фронт, ще го саботират и ще се опитат всячески да попречат на неговото практическо осъществяване.   Социалдемократическата партия затова именно се намира днес на кръстопът и преживява трудностите на едно вътрешно раздрусване, защото има да избира между своята досегашна буржоазна тактика на класово сътрудничество и новата тактика на единния фронт на труда.   За някои от водачите на Социалдемократическата партия може да е твърде удобна тактиката на сътрудничество с буржоазните партии, на задкулисните пазарлъци за министерски портфейли и депутатски мандатии за използване „пропорционално” изборната зестра в предстоящите избори, както цинично ги съветва и народняшкият в. „Мир”, но за партийната маса, която неведнъж досега е изпитвала пакостите и позора на тая тактика, не ще бъде трудно да разбере дълбоката разлика между единния фронт и класовото сътрудничество и да прегърне единствено спасителната тактика на единния фронт на труда, почиваща върху непримиримата класова борба срещу капиталистическата буржоазия.   Има нещо по-силно при решението на тия съдбоносни за трудещите се маси въпроси от личните желания, схващания и сметки на водачите – това са нуждите и повеленията на народните маси.   И Комунистическата партия, когато прави своето предложение за единния фронт на труда и работи с всички сили за неговото осъществяване, разчита преди всичко именно на своя велик съюзник в случая-живия, неумолим и неподкупен живот.   Съч. Т. 14, 1988, с. 453-457.



Гласувай:
5


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: komunisticheski
Категория: Политика
Прочетен: 676120
Постинги: 157
Коментари: 266
Гласове: 347
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031