Никой от писателите на съветската епоха не е нанесъл такава огромна вреда на репутацията на СССР, както Солженицин. Цяла Европа прочете книгите, в които Съветският съюз бе представен като един голям затвор. Именно книгите на Солженицин внесоха не малка лепта за упадъка в страната, за което той получи своята Нобелова награда. Но в капиталистическа Америка имаше и хора, които умееха да гледат през призмата на лъжата и да виждат същността. Дийн Рид - американски певец, киноактьор, кинорежисьор и обществен деец, в далечната 1971-ва година публикува отворено писмо до Ал. Солженицин, в което актьорът нарече всички обвинения на Солженицин към Съветския съюз - лъжи. Удивително е колко тези думи са актуални и днес. Писмото е написано преди 40 години, но и досега не е загубило своята сила.  
Драги колега по изкуство Солженицин!   Аз, като американски артист, съм длъжен да отговоря на някои ваши обвинения, публикувани в капиталистическата преса  в целия свят. Според мен те са лъжливи обвинения и народите по света трябва да знаят защо са лъжливи.   Вие заклеймявате Съветския съюз като “дълбоко болно общество, поразено от ненавистта и несправедливостта”. Вие казвате, че съветското правителство “не може да живее без врагове и цялата атмосфера е пропита от ненавист, и още веднъж от ненавист, където не се спират дори пред расовата ненавист”.   Сигурно говорите за моята родина, а не за своята!   Защото именно Америка, а не Съветският съюз, води войни и създава напрегната обстановка за възможни войни, за да дава възможност  на своята икономика да действа, а нашият диктатор - военно-промишленият комплекс да трупа още повече богатства и власт  върху кръвта на виетнамския народ, на нашите собствени американски войници и на всички свободолюбиви народи по света! Болното общество е в моята родина, а не във вашата, г-н Солженицин!   Именно Америка, а не Съветският съюз, се превърна в най-насилническото общество, което някога е познавала историята на човечеството. Америка, където мафията има по-голяма икономическа власт от най-големите корпорации, и където нашите граждани не могат да ходят нощем по улиците без страх от престъпно нападение.   Защото именно в Съединените щати, а не в Съветския съюз, са убити в периода от 1900-на година повече хора, отколкото всички американски войници, загинали в боевете през Първата и Втората световна война, а така също в Корея и във Виетнам, взети заедно!   Именно нашето общество смята за удобно да убива който и да е, както и всеки прогресивен лидер, който намира в себе си мъжество да вдигне глас против нашите несправедливости. Ето какво е болно общество, г-н Солженицин!   По-нататък вие говорите за расовата ненавист! В Америка, а не в Съветския съюз, в продължение на два века остават безнаказани убийствата на негри, които са държани в полуробство. В Америка, а не в Съветския съюз, полицията безразборно избива и арестува всеки негър, опитващ се да излезе в защита на своите права.   Казвате, че „свободата на словото, честната и пълна свобода на словото е първото условие за здравето на всяко общество, и на нашето също”. Опитайте се да разпространите тези мисли сред страдащите народи, принудени да се борят за съществуването си и да живеят, въпреки волята си, под гнета на диктаторските режими, държащи се на власт единствено благодарение на военната помощ на САЩ.   Кажете своите мисли на хората, чието “здраве” се заключава единствено в това, че половината им деца умират още при раждане, защото тези хора нямат пари за лекар и през целия си живот се мъчат от липсата на медицинско обслужване. Кажете това на хората от капиталистическия свят, чието “здраве” се състои в това, че преживяват целия си живот в постоянен страх от безработица. Кажете на американските негри колко много са им помогнали на дело “здравето” и “свободата на словото” в процеса на тяхната борба за равноправие с белите, когато - след две столетия “свобода на словото по американски”, в много райони на САЩ считат, че да убиеш негър е все едно да идеш на лов за мечка!   Кажете на трудещите се от капиталистическия свят за вашите идеи по повод “свободата на словото като първо условие за здраве”, когато заради недостиг на пари техните синове и дъщери не могат да развиват умствените си способности в училище и затова никога не се научават да четат! Вие говорите за свобода на словото, когато по-голямата част от населението на земното кълбо още говори за възможността да се научи да чете!   Не, г-н Солженицин, вашето определение за свободата на словото като първо условие за здраве е невярно. Първото условие е в това да се направи страната достатъчно здрава морално, умствено, духовно и физически, така че нейните граждани да умеят да четат, пишат, да се трудят и живеят заедно в мир.   Не, г-н Солженицин, аз не разбирам вашето първо условие за здравето на обществото и особено във вашето определение и контекст. Моята страна, известна със своята “свобода на словото” е страна, където полицията напада участниците в мирните демонстрации. В моята страна са разрешени мирните демонстрации и в същото време продължаващата война пагубно се отразява върху живота на виетнамския народ, защото демонстрациите, разбира се, никак не променят политиката на правителството. Нима наистина мислите, че военно-промишления комплекс, управляващ моята страна и половината свят, го е грижа за “свободата на словото”?! Управляващите мислят, че те и само те имат властта да вземат решения. Наистина, свободата на словото на думи, а не на дела!   Вие заявявате също така, че Съветският съюз не върви в крак с ХХ век. И ако това е вярно, то е защото Съветският съюз върви винаги с половин крачка пред ХХ век! Нима предлагате на вашия народ да се откаже от ролята си на вожд и авангард на всички прогресивни народи в света и да се върне към безчовечните и жестоки условия, съществуващи в останалата част на земното кълбо, където несправедливостта наистина изобилства в атмосферата на едва ли не феодалните условия в много страни?   Г-н Солженицин, в статията ви нататък е казано, че вие сте “многострадален писател от Съветския съюз”. Видимо това означава, че вие много страдате от отсъствие на морални и обществени принципи и че съвестта ви се измъчва в тихите нощни часове, когато оставате насаме със себе си.   Вярно, че в Съветския съюз има несправедливости и недостатъци, но нали всичко в света е относително. По принцип и на практика, вашето общество се стреми към създаване на наистина здраво и справедливо общество. Принципите, върху които е построено вашето общество са здрави, чисти и справедливи, в същото време, когато принципите, върху които е построено нашето общество са жестоки, користни и несправедливи.   Очевидно в живота може да има грешки и някои несправедливости, но е несъмнено, че обществото, построено върху справедливи основи, има по-голяма перспектива да стане справедливо, отколкото това, което се строи върху несправедливостта и експлоатацията на човек от човека.   Обществото и правителството на моята страна са изостанали от времето, защото тяхната единствена цел се заключава в стремежа да се съхрани в целия свят статуквото. Именно вашата страна се стреми да прави прогресивни стъпки в името на човечеството, и ако тя в нещо е несъвършена и понякога се спъва, ние не трябва да осъждаме за тези недостатъци цялата система, а трябва да я приветстваме за мъжеството и стремежа да се проправят нови пътища.   Искрено ваш: Дийн Рид

Огонек № 5 (2274), 1971 г.; Литературная газета № 5, 1971 г.
превод: Татяна Любенова
 

Интересно, ако днес Дийн Рид беше жив, как щеше да звучи писмото му? Вече няма държава Съветски съюз, та повечето от аргументите, които изтъква за "хубавият живот" там звучат нелепо.

Умният се самокритикува навреме, за да има време да се поправи, а глупавият чака другите да го критикуват, за да сочи критиката им като доказателство колко са лоши. Ето как, самокритикуващият се оказва праведен, а на отричащият всички са му лоши и виновни, но влиятелните не го разбират, и той затъва в обяснения за световни конспирации и заговори, подхранвайки напразни надежди в пияндурите, че ще им направят пиенето без пари.

Велико,точно и ясно!

И какво има сега на мястото на Съветския съюз? Нещо по-добро? И нима казаното за САЩ не е вярно и сега с пълна сила?