В „История на Априлското въстание“ на Димитър Страшимиров, написана през 1907 г, авторът пише: „По-първите хора, надъхани от идеологията на Каравелова и на Ботйова, не мислеха само да открехнат от гърба си чуждото иго, но ламтяха дори за республика и комуна“.

Страшимиров не привежда почти никакви данни, за да докаже твърдението си.

Пет години след въстанието (през 1881 г.) Атанас Шопов – личен помощник (нещо като адютант) на Бенковски, издава своя въстаннически дневник в който, наред с описанието на въстанието в Панагюрище, авторът описва и някои от действията на Бенковски по време на краткото му властване в града. Веднага щом преценил, че новата власт се нуждае от място, откъдето да се насочва и управлява населението, войводата просто изгонил собствениците на няколко частни къщи и ги превърнал в обществени. Къщата на хаджи Лукови, била реквизирана за седалище на т.нар. Временно правителство. За да се внуши респект към новата власт, над Правителствения дом било поставено въстаническо знаме, а пред вратата се наредили накипрени с ярки въстанически униформи стражите.

Така се родила новата държава и Бенковски и сподвижниците му започнали да я управляват.

Цветана Кьосева пише: “Най-напред Временното правителство поставило стражи на изходите от селото, за да се защитят жителите му от евентуални нападения на турците. След това, пак с тази цел се погрижили и за въоръжението на населението. После била създадена Хвърковата чета, която трябвало да разбунтува и селяните от околните села, за да може въстанието да продължи по-дълго. Независимо от тези мерки, животът си продължавал и трябвало да се мисли и за това какво ще се яде и пие. Тук, Бенковски направил някои важни „реформи“, каквито никой преди него не бил дръзнал да стори. Съвсем в духа на марксическото учение, той извършил революционна конфискация и национализация на собствеността на панагюрци. Всички домашни животни – овце, козе, говеда, кокошки и др. били преброени, заведени на отчет и станали обща собственост на въстаниците. Дали животинките са били събрани на едно място е трудно да се предположи – едва ли биха се намерили толкова големи обори, конюшни, кокошарници и др. Важното е, че така била създадена една „Обща бачия“ начело с „особено началство“. То се грижело за стопанисването на животните, за изхранването им, за преработката на добитите продукти, както и за заколването на някои от добичетата за храна на въстаниците.”

Това бил един кооператив, една истинска революционна комуна, в който продуктите и суровините били общи, трудът също бил общ, а потреблението било раздавано на всички по равно. Бенковски едва ли е познавал в дълбочина комунистическия постулат за превръщането на частната собственост в общонародна, но тази негова обществена революция е сработила и е имала успех. Явно тя е изиграла своята роля точно когато трябва и където трябва – никъде в документите на въстанието не се говори за гладни революционери и четници!

Още по-любопитна е историята с парите за купуване на стоки. Бенковски се разпореждал с парите като в комуна. Той ги извадил от употреба и разпределил общественото благо на базата на комунистическия принцип „всекиму според потребностите”! Бенковски разделил стоките на два вида – най-необходими и допълнителни. Ежедневно използваните хранителни стоки се раздавали безплатно на населението. „За месо пари не се даваха, хлябът се не продаваше, всичко беше без пари“ – пише А. Шопов. За другите стоки, ръководителите на въстанието издавали специални „записки“. С тях гражданите купували необходимите им стоки. В „записките“ пишело точно „що, кому, от кого и колко да се даде“, като единственият критерий е бил какви са потребностите на съответния гражданин. Никой не можел и било невъзможно да злоупотребява с тези купони.

„Ще полюбопитства вероятно някой да узнае – пише Шопов – имал ли е право оня, който е предал в Общата бачия повече жива стока, да получава например повече сирене и масло от оня, който не е предал за общо ползване повече от една коза? Не, в Панагюрското царство всякой имаше еднакви права, разлика никаква. Управлението и свободата направиха хората равни, провъзгласиха всичко общо… И богатият, и бедният имаха еднакво право да казват, че са притежатели на Общата бачия, и да притежават всички еднакво…“

Всъщност това описание отговаря напълно на времето на Парижка комуна от 1871 г. Случила се само пет години преди Априлското въстание, френските комунисти оказват силно влияние върху българските апостоли. По време на Парижката комуна са били издавани потребителски книжки, в които се е отбелязвало количеството и вида на предоставяните от комуната облаги: раздадените бонове за хляб, месо, дрехи, дърва, въглища, захар, кафе и др. Всяка неделя комунистите са правили разчет кой колко е работил и какво е получил от общото.

Точно тези революционни действия от страна на главния български апостол е имал предвид и основателят на българския организиран комунизъм Димитър Благоев, когато заявил, че „Бенковски след превземането на Панагюрище вече вижда България, преобразена в едно „комунистическо“ царство страна и на своето недълготрайно царуване той придава комунистически вид“.

Подобни думи пише и Михаил Маджаров (син на сестрата на Бенковски), според когото Бенковски мечтаел да види България „в най-крайна форма на републиката или даже като „социална република“.

За съжаление Панагюрската комуна продължила само десетина дни, но ярко демонстрира своята икономическа структура на базата на един местен, макар и едва загатнат, комунизъм. Времето не позволява Бенковски да прояви своите революционни промени в дълбочина.

СВЕТЪТ ДНЕС

Попрегледайте роднините на въпросните герои и ще се убедите, че са евреи - т.е. юдеи - сатанисти. Не че няма свестни евреи! Даже напротив, достатъчно много са. И точно те - свестните евреи разобличават сатанинската същност на Организираното Световно Юдомасонство, защото го познават отвътре.

А ти се прегледай за шизофрения. Проявяваш форма на налудност като шизофренен симптом точно по учебник.